Енциклопения на българския език

достойнство

[dosˈtɔjnstvo]

достойнство значение:

1. (пряко) Съвкупност от морални качества на личността, които предизвикват уважение от страна на околните и самоуважение; чест, гордост.
2. (общо) Положително качество или предимство на някого или нещо.
3. (официално) Високо служебно или обществено положение; чин, ранг, титла.
Ударение
досто̀йнство
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дос-тойн-ство
Род
среден
Мн. число
достойнства
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на достойнство

(пряко)
  • Той понесе загубата с достойнство.
  • Човешкото достойнство е неприкосновено.
(общо)
  • Книгата има своите безспорни литературни достойнства.
  • Главното достойнство на този план е неговата простота.
(официално)
  • Беше възведен в генералско достойнство.

Антоними на достойнство

Как се пише достойнство

Думата се пише с й (и кратко) пред съгласната н. Проверката се прави чрез формата за множествено число: достойнства.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:достоинъ
Произлиза от старобългарската дума *достоинъ* (достоен), която е образувана от корена *сто-* (стоя) с представка *до-*. В старобългарския език суфиксът *-ство* се използва за образуване на абстрактни съществителни имена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • човешко достойнство
  • с достойнство
  • чувство за достойнство
Фразеологизми:
  • под достойнството ми е
достойнство : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник