ранг
[raŋk]
ранг значение:
1. (администрация/военно дело) Степен, чин или разряд в служебната йерархия (военна, дипломатическа, държавна).
2. (математика) Характеристика на матрица, показваща броя на линейно независимите ѝ редове или стълбове.
3. (преносно) Значимост, класа или ниво на качество в обществото или изкуството.
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ранг
- Род
- мъжки
- Мн. число
- рангове
Примери за използване на ранг
(администрация/военно дело)
- Той беше повишен в ранг капитан.
- Дипломат с ранг на посланик.
(математика)
- Рангът на матрицата е равен на три.
(преносно)
- Музикант от световен ранг.
- Тя е певица от висок ранг.
Как се пише ранг
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Rang
Заета от немски Rang или френски rang, произлизащи от старофренското renc („ред“, „линия“), което е с германски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- висш ранг
- дипломатически ранг
- от световен ранг