чин
[t͡ʃin]
чин значение:
1. (администрация / военно дело) Служебна степен в йерархията на армията или държавната администрация.
2. (образование (остаряващо)) Специална училищна маса, обикновено със скамейка, за един или двама ученици.
- Ударение
- чѝн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- чинове
Примери за използване на чин
(администрация / военно дело)
- Той беше повишен в чин капитан.
- Офицерският чин изисква отговорност и чест.
(образование (остаряващо))
- Учениците седнаха по чиновете и извадиха тетрадките си.
- Старият дървен чин пазеше издълбани имена на много випуски.
Синоними на чин
Как се пише чин
Правописът е фонетичен – пише се така, както се чува.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чинъ
Старобългарска дума, означаваща „ред“, „порядък“, „степен“. Значението за учебна маса е вторично (вероятно калка или метонимия).
Употреба
Чести словосъчетания:
- военен чин
- офицерски чин
- първи чин
Фразеологизми:
- ниска топка, нисък чин