сан
[san]
сан значение:
1. (официално) Високо служебно положение или звание (най-често в църковната или военната йерархия); чин.
- Ударение
- са̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сан
- Род
- мъжки
- Мн. число
- санове
Примери за използване на сан
(официално)
- Той беше ръкоположен в епископски сан.
- Въпреки високия си сан, генералът разговаряше с войниците като с равни.
Синоними на сан
- звание, чин, ранг, титла, достойнство
Как се пише сан
Грешни изписвания: сън
Да не се бърка с думата сън (състояние на покой). Двете думи са пароними.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:санъ
От старобългарски *sanъ, възхождащо към праславянското *sъnъ (сбор, събрание), което по-късно развива значение на 'почетно положение', 'достойнство'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- висок сан
- църковен сан
- военен сан