титла
[ˈtitlɐ]
титла значение:
1. (общество) Почетно родово или служебно звание, давано на лица с висок обществен или научен статус (напр. граф, доктор, професор).
2. (спорт) Звание на шампион в спортно състезание.
3. (полиграфия) Заглавие на книга, статия или друго произведение.
4. (езикознание) Надреден знак ( ҃ ) в старите кирилски ръкописи, използван за съкращаване на думи (обикновено свещени имена) или за означаване на числена стойност на буква.
- Ударение
- тѝтла
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тит-ла
- Род
- женски
- Мн. число
- титли
Примери за използване на титла
(общество)
- Тя получи титлата 'доктор на науките' миналата година.
- Кралската титла се предава по наследство.
(спорт)
- Отборът защити шампионската си титла.
- Той се бори за световната титла в тежка категория.
(полиграфия)
- Титлата на книгата беше изписана със златни букви.
- Подзаглавието поясняваше основната титла.
(езикознание)
- Думата 'Бог' беше написана под титла.
- Разчитането на думите с титла изисква палеографски познания.
Как се пише титла
Грешни изписвания: тйтла
Думата се пише с и в корена. Не се променя при членуване.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:titulus
Заета чрез немски (Titel) или руски, но с първоизточник латинската дума titulus (надпис, почетно звание).
Употреба
Чести словосъчетания:
- научна титла
- благородническа титла
- шампионска титла
- почетна титла