глава
[ɡlɐˈva]
глава значение:
1. (анатомия) Горната (при човека) или предната (при животните) част на тялото, където се намират мозъкът, устата и основните сетивни органи.
2. (преносно) Ум, разум, съзнание, интелект.
3. (общество) Ръководител, началник, лидер на група или семейство.
4. (литература) Обособена част от книга или писмен труд, обикновено номерирана и озаглавена.
5. (селско стопанство) Единица за броене на добитък.
- Ударение
- глава'
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гла-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- глави
Примери за използване на глава
(анатомия)
- Болеше го глава от силни шум.
- Той кимна с глава за съгласие.
(преносно)
- Той има добра глава на раменете си.
- Не ми побира главата как се случи това.
(общество)
- Той е глава на семейството.
- Държавният глава подписа указа.
(литература)
- Прочетох първа глава на романа.
(селско стопанство)
- Стадото наброяваше сто глави добитък.
Антоними на глава
Как се пише глава
Грешни изписвания: Глъва
Думата се пише с а.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глава
Общославянска дума (праславянски *golva), сродна с литовското 'galva'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- държавен глава
- глава на лук
- вдигам глава
- прекланям глава
Фразеологизми:
- мътна глава
- дебела глава
- долу главата
- имам глава на раменете си
- мътя някому главата
- на своята глава