разсъдък
[rɐsˈsɤdɐk]
разсъдък значение:
1. (психология) Способност на човека да мисли логично, да преценява правилно обстановката и да взема адекватни решения; здрав разум.
2. (медицина) Психическо здраве, нормално състояние на ума.
- Ударение
- разсъ̀дък
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-съ-дък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разсъдъци
Примери за използване на разсъдък
(психология)
- В паниката той запази своя разсъдък и намери изход.
- Действа противно на здравия разсъдък.
(медицина)
- Пациентът е с помрачен разсъдък.
- Загуби разсъдъка си от скръб.
Как се пише разсъдък
Етимология
Произход:Български/Руски
Оригинална дума:рассудок (руски)
Вероятно калка или заемка от руски 'рассудок', свързана с глагола 'разсъждавам' / 'съдя'. Корен 'съд'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- здрав разсъдък
- губя разсъдък
- бистър разсъдък