мозък
[ˈmɔzɐk]
мозък значение:
1. (анатомия) Централният орган на нервната система при гръбначните животни и човека, разположен в черепната кухина.
2. (преносно) Умствени способности, интелект, разум.
3. (кулинария / анатомия) Мека тъкан, намираща се във вътрешността на костите (костен мозък).
4. (преносно) Човек, който е ръководител, организатор или идеолог на нещо.
- Ударение
- мо'зък
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-зък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- мозъци
Примери за използване на мозък
(анатомия)
- Човешкият мозък е най-сложната структура във вселената.
- Операцията на главния мозък премина успешно.
(преносно)
- Трябва ти много мозък, за да решиш тази задача.
- Това момче има мозък, но е мързеливо.
(кулинария / анатомия)
- Костният мозък е важен за производството на кръвни клетки.
- Сервираха ни печени кости с мозък.
(преносно)
- Той беше мозъкът на цялата операция.
- Изтичането на мозъци е сериозен проблем за страната.
Синоними на мозък
- главен мозък, ум, разум, интелект, акъл, идеолог, организатор, стратег
Антоними на мозък
Как се пише мозък
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мозгъ
Наследена от праславянската дума *mozgъ. Сродна със старопруското 'muzgeno' (костен мозък).
Употреба
Чести словосъчетания:
- костен мозък
- гръбначен мозък
- промиване на мозъци
- сътресение на мозъка
- изтичане на мозъци
Фразеологизми:
- изпивам мозъка (на някого)
- бръмбар в мозъка
- пилешки мозък