Енциклопения на българския език

бройка

[ˈbrɔjkɐ]

бройка значение:

1. (общо) Отделен предмет от множество еднородни предмети; единичен екземпляр.
2. (жаргон) Човек (обикновено от срещуположния пол), с когото е осъществен сексуален контакт, разглеждан като поредно завоевание.
Ударение
бро'йка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
брой-ка
Род
женски
Мн. число
бройки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бройка

(общо)
  • Останаха само няколко бройки от новия тираж на книгата.
  • Всяка бройка се проверява внимателно за дефекти.
(жаргон)
  • Той се хвали с поредната си бройка в клуба.

Как се пише бройка

Грешни изписвания: бройкъ, бруйка, броика

Думата завършва на -ка. Пише се с й след гласната о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:брой
Умалителна или конкретизираща форма от 'брой' (число, количество).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • последна бройка
  • единична бройка