Енциклопения на българския език

водач

[voˈdatʃ]

водач значение:

1. (общо) Лице, което върви напред и показва пътя на другите; придружител.
2. (транспорт) Лице, което управлява превозно средство (шофьор, ватман, машинист).
3. (политика/общество) Ръководител на политическа партия, организация или обществено движение; лидер.
4. (техника) Детайл или приспособление, което насочва движението на друг детайл или инструмент.
Ударение
вода̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
во-дач
Род
мъжки
Мн. число
водачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на водач

(общо)
  • Планинският водач ни преведе през опасния превал.
  • Кучето водач е незаменим помощник на незрящия човек.
(транспорт)
  • Водачът на моторното превозно средство е длъжен да носи документи.
  • Курс за водачи на таксиметрови автомобили.
(политика/общество)
  • Партийният водач държа реч пред събралото се множество.
  • Той се утвърди като естествен водач на протеста.
(техника)
  • Счупи се водачът на клапана.
  • Монтираха нов водач за веригата.

Антоними на водач

Как се пише водач

Грешни изписвания: водадж, удачи, Вудач, Водъч
Думата се пише с 'о' в корена (от водя) и завършва на 'ч'. Проверката за звучната съгласна 'ч' не е приложима пряко чрез формата за мн.ч., но етимологията указва наставката '-ач'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:водя
Произлиза от глагола 'водя' + наставка '-ач' за деятел. Коренът е със старобългарски произход (водити).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • водач на листa
  • планински водач
  • духовен водач
  • правоспособен водач