началник
[nɐˈt͡ʃalnik]
началник значение:
1. (администрация) Лице, което ръководи учреждение, отдел, войскова част или група от хора; ръководител с административна власт.
- Ударение
- нача̀лник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-чал-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- началници
Примери за използване на началник
(администрация)
- Новият началник на отдела въведе строги правила.
- Той поиска среща с началника на гарата.
Синоними на началник
Антоними на началник
Как се пише началник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:начало
Производна дума от корена 'начал-' (свързан с 'начало' – този, който стои начело) и наставката за деятел '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- началник влак
- началник смяна
- началник щаб
Фразеологизми:
- на всеки километър началник