ум
[um]
ум значение:
1. (психология) Способността на човека да мисли, разсъждава, запаметява и осъзнава действителността; интелект.
2. (метонимия) Човек с високи интелектуални способности; мислител, учен.
3. (разговорно) Здрава мисъл, съзнание, разсъдливост.
- Ударение
- у̀м
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ум
- Род
- мъжки
- Мн. число
- умове
Примери за използване на ум
(психология)
- Тя притежава остър ум и бърза реакция.
- Човешкият ум все още крие много загадки за науката.
(метонимия)
- Срещата събра най-големите умове на съвременната физика.
- Той е един от светлите умове на нашето време.
(разговорно)
- Вземи се в ум и престани да правиш глупости.
Как се пише ум
Думата се пише с у, не с о.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*umъ
Стара славянска дума с индоевропейски паралели, свързани със значението на 'намерение', 'мисъл'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бистър ум
- остър ум
- здрав ум
Фразеологизми:
- имам едно наум
- дойде ми на ум
- изби ми от ума
- вземам акъла/ума на някого
- побърквам се от ум
- наумя си
- без ум съм