владеене
[vlɐˈdɛɛnɛ]
владеене значение:
1. (право/общо) Фактическото държане на вещ или имот и упражняване на власт върху тях.
2. (преносно) Умение за боравене с нещо (оръжие, инструмент) или познаване на материя (език, наука).
3. (психология) Контрол върху собствените чувства и поведение.
- Ударение
- владе́ене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вла-де-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- владеения (рядко)
Примери за използване на владеене
(право/общо)
- Владеенето на имота бе прехвърлено на новия собственик.
- Незаконно притежаване и владеене на оръжие.
(преносно)
- Изисква се отлично владеене на английски език.
- Владеенето на меча беше изкуство за самураите.
(психология)
- Самообладанието и владеенето на емоциите са важни при преговори.
Синоними на владеене
Антоними на владеене
Как се пише владеене
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:владея
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'владея' с наставката '-ене'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- владеене на езици
- владеене на положението
- добросъвестно владеене