собственост

[ˈsɔpstvɛnost]

собственост значение:

1. (право) Признато от закона пълно право на владение, ползване и разпореждане с дадена вещ или блага.

2. (общо) Вещите или имотите, които някой притежава.

Ударение: со̀бственост
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: соб-стве-ност
Род: женски
Мн. число: собствености

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на собственост

(право)

Правото на частна собственост е неприкосновено според Конституцията.
Прехвърлянето на собствеността става с нотариален акт.

(общо)

Цялата му собственост се състоеше от една стара кола и книги.
Държавна собственост.

Синоними на собственост

притежание, имот, владение, имущество, активи

Как се пише собственост

Грешни изписвания: собственнос, собсвеност, субственост, собственуст

Внимава се за струпването на съгласни б-с-т-в. Пише се с едно н (собственост), за разлика от членуваната форма на прилагателното в м.р. (собствения) или наречието (собствено). Думата произлиза от собствен.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:собьство

Произлиза от прилагателното *собствен*, което води началото си от старобългарското *собь* (себе си, свой) и наставката *-ство*/*-ен*. Свързано е с идеята за притежание и принадлежност към себе си.

Употреба

Чести словосъчетания:

частна собственост
държавна собственост
интелектуална собственост
общинска собственост

собственост