притежание
[pritɛˈʒaniɛ]
притежание значение:
1. (право) Фактът на притежаване на нещо; владение, собственост.
2. (общо) Вещ, имот или предмет, който е собственост на някого.
- Ударение
- притежа̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-те-жа-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- притежания
Примери за използване на притежание
(право)
- Къщата е тяхно притежание от години.
- Влизане във владение и притежание на имота.
(общо)
- Той разпродаде всичките си земни притежания.
- Картината е най-ценното му притежание.
Синоними на притежание
Как се пише притежание
Пише се с и в първата сричка (при-) и е във втората (тежа).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:притежавам
Отглаголно съществително от 'притежавам', което е книжовна заемка или образувание (при + тежа? - неясна етимология на корена, вероятно свързана със старобългарското 'тяжати' - придобивам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- лично притежание
- частно притежание