владение
[vɫɐˈdɛniɛ]
владение значение:
1. (право) Упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
2. (общо) Територия, земя или имот, които са собственост или под управлението на някого.
3. (преносно) Умение за боравене с нещо, добро познаване на език или материя.
- Ударение
- владе'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вла-де-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- владения
Примери за използване на владение
(право)
- За придобиване по давност е необходимо непрекъснато владение в продължение на определен срок.
- Владението е защитено от закона срещу всяко нарушение.
(общо)
- Кралските владения се простираха до морето.
- Това имение е частна владение.
(преносно)
- Изисква се отлично владение на английски език.
- Владението на топката от отбора беше 70%.
Синоними на владение
Антоними на владение
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:владѣти
Произлиза от старобългарския глагол 'владѣти' (управлявам, притежавам). Коренът е общославянски *vold- (сила, власт).
Употреба
Чести словосъчетания:
- добросъвестно владение
- недобросъвестно владение
- владение на език
- въвод във владение