Енциклопения на българския език

самоконтрол

[sɐmokontrol]

самоконтрол значение:

1. (психология) Способност на човек да владее собствените си емоции, поведение и реакции; съзнателно управление на собствените действия.
2. (техника) Система или механизъм за автоматична проверка на функционирането на устройство без външна намеса.
Ударение
самоконтрòл
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-кон-трол
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самоконтрол

(психология)
  • В критичната ситуация той запази пълен самоконтрол и не се паникьоса.
  • Загубата на самоконтрол може да доведе до нежелани последици.
(техника)
  • Машината има вградена функция за самоконтрол и диагностика.

Антоними на самоконтрол

Как се пише самоконтрол

Сложните съществителни с първа основа само- се пишат слято: самоконтрол, самолет, самочувствие.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:само + контрол
Сложна съставна дума от местоименния корен 'само' (себе си) и 'контрол' (от фр. contrôle). Калка на международни термини като self-control.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • губя самоконтрол
  • железен самоконтрол
  • липса на самоконтрол
самоконтрол : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник