Енциклопения на българския език

избухливост

[izbuxˈlivost]

избухливост значение:

1. (психология) Склонност към внезапни и силни прояви на гняв или раздразнение; липса на емоционален самоконтрол.
Ударение
избухлѝвост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-бух-ли-вост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на избухливост

(психология)
  • Пословичната му избухливост му създаваше проблеми в работата.
  • С годините избухливостта ѝ се смекчи.

Антоними на избухливост

Как се пише избухливост

Завършва на наставката -ост, характерна за съществителни от женски род, която винаги се пише с о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:избухвам
Производно съществително от прилагателното 'избухлив', което идва от глагола 'избухвам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • болестна избухливост
  • пристъп на избухливост