Енциклопения на българския език

сдържаност

[zˈdɤrʒɐnost]

сдържаност значение:

1. (Психология/Поведение) Умение да се владеят чувствата, емоциите и поривите; липса на показност или импулсивност в поведението.
Ударение
сдъ̀ржаност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сдър-жа-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сдържаност

(Психология/Поведение)
  • Тя прие новината с присъщата си сдържаност, без да покаже вълнение.

Как се пише сдържаност

Пише се със 'с' като представка, въпреки че при изговор се чува 'з' поради звучната съгласна 'д' (асимилация по звучност). Коренната гласна е 'ъ' (държ).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сдържам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'сдържам' (с- + държа) + наставка '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ледена сдържаност
  • проявявам сдържаност
  • дипломатична сдържаност