щастие
[ˈʃtastijɛ]
щастие значение:
1. (психология) Състояние на пълна удовлетвореност от живота, чувство на радост, блаженство и душевна хармония.
2. (преносно) Късмет, сполука, благоприятно стечение на обстоятелствата.
- Ударение
- ща'стие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ща-сти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- щастия
Примери за използване на щастие
(психология)
- Очите ѝ сияеха от щастие, когато видя децата си.
- Парите не купуват щастие.
(преносно)
- Имах голямо щастие, че намерих последия билет.
- За твое щастие, не закъсняхме.
Синоними на щастие
Антоними на щастие
Как се пише щастие
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*sъčęstьje
Образувано от представката *sъ- (добър, съвместен) и *čęstь (част, дял). Първоначалното значение е било 'добър дял', 'добра съдба' или 'участие в благата'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голямо щастие
- семейно щастие
- за щастие
- търся щастието
Фразеологизми:
- роден под щастлива звезда
- късче щастие