тъга
[tɐˈɡa]
тъга значение:
1. (психология) Чувство на душевна болка, скръб, жал или меланхолия, породено от загуба, нещастие или неудовлетвореност.
- Ударение
- тъга́
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тъ-га
- Род
- женски
- Мн. число
- тъги
Примери за използване на тъга
(психология)
- Очите ѝ бяха пълни с тъга.
- Тъга по родината.
- Изпитвам дълбока тъга при мисълта за раздялата.
Как се пише тъга
Грешни изписвания: тага
Коренната гласна е ъ (от голямата носовка в старобългарски).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тѫга
Наследник на праславянското *tǫga (мъка, скръб). Сродна със староиндийското 'tamglāni' (умора).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбока тъга
- неизмерима тъга
- потапям се в тъга