Енциклопения на българския език

скръб

[skrɤp]

скръб значение:

1. (пряко) Силно чувство на душевна болка, тъга или страдание, обикновено породено от нещастие, загуба на близък човек или тежко разочарование.
Ударение
Скръ̀б
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
скръб
Род
женски
Мн. число
скърби (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скръб

(пряко)
  • Сърцето ѝ се сви от неизмерима скръб след трагичната новина.
  • В очите му се четеше тиха, но дълбока скръб.

Синоними на скръб

Антоними на скръб

Как се пише скръб

Грешни изписвания: скръп, скраб
Проверка за звучност на съгласната в края на думата се прави чрез промяна на формата, така че след нея да стои гласна: скръб -> скръби.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:скръбь
Наследствена дума от старобългарски (скръбь), с корен, сродни с литовското skurbė (скръб) и латвийското skurbt (замайвам се). Свързва се с идеята за свиване, измъчване или физическа болка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълбока скръб
  • всенародна скръб
  • потънал в скръб

Популярни търсения и запитвания за скръб

скръб : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник