Енциклопения на българския език

булка

[ˈbulkɐ]

булка значение:

1. (пряко) Жена в деня на своята сватба или непосредствено след нея; невеста.
2. (разговорно) Млада омъжена жена (в някои диалекти и фолклора).
3. (ентомология) Народно наименование на някои видове насекоми или бръмбари (напр. малката гъгрица или калинката в определени региони).
Ударение
бу̀лка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бул-ка
Род
женски
Мн. число
булки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на булка

(пряко)
  • Булката хвърли букета към шаферките.
  • Всички се възхищаваха на красивата рокля на булката.
(разговорно)
  • Хубава булка, ама чужда.
(ентомология)
  • По житото са плъзнали булки.

Антоними на булка

Как се пише булка

Грешни изписвания: бълка, болка

Думата се пише с у. Проверката се прави чрез изговор и етимология, няма променливо ъ/а.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:bula
Произлиза от „була“ (омъжена жена, леля, но също и кърпа за глава/покривало). В българския език се е наложило с намалителната наставка „-ка“, като първоначално е означавало „забулена невеста“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пременена булка
  • млада булка
  • крадене на булката
Фразеологизми:
  • гледа като наакана булка
  • нагизди се като булка

Популярни търсения и запитвания за булка