Енциклопения на българския език

горест

[ˈgɔrɛst]

горест значение:

1. (литературно/поетично) Дълбока душевна мъка, печал или скръб.
Ударение
го̀рест
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
го-рест
Род
женски
Мн. число
горести
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на горест

(литературно/поетично)
  • Сърцето ѝ бе свито от неизказана горест след загубата.
  • Той сподели своята горест само с най-близките си приятели.

Синоними на горест

Антоними на горест

Как се пише горест

Грешни изписвания: горес, горезт, гурест
При проверка на звучността на съгласната в края на думата (с/з), проверяваме с форма за множествено число: горести -> ясно се чува с.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:горесть
От старобългарски, свързано с корена 'гор-' (горя, горчивина) и наставка за абстрактни съществителни '-ест'. Сродна с думи като 'горчив' и 'мъка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълбока горест
  • неутешима горест