Енциклопения на българския език

удоволствие

[udoˈvɔlstviɛ]

удоволствие значение:

1. (пряко) Чувство на радост и задоволство, породено от приятни усещания, преживявания или от задоволяване на някаква потребност.
2. (преносно) Нещо, което доставя радост; забавление.
Ударение
удово̀лствие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-до-вол-стви-е
Род
среден
Мн. число
удоволствия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на удоволствие

(пряко)
  • Изпитвам истинско удоволствие, когато слушам класическа музика.
  • С удоволствие ще приема поканата ви за вечеря.
(преносно)
  • Четенето е едно от малкото безплатни удоволствия в живота.
  • Не бива да се отказваме от малките удоволствия на деня.

Антоними на удоволствие

Как се пише удоволствие

Думата завършва на -ие (съществително от среден род). При членуване формата е удоволствието. Съгласната т в групата -ствие трябва да се изписва и изговаря.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:удовольствие
Заета от руски език през Възраждането. Коренът е свързан с 'воля' (желание) и 'доволен'. Образувана е по модела на старобългарски думи, но със значение на приятно чувство от задоволено желание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • с удоволствие
  • доставям удоволствие
  • голямо удоволствие
  • плътско удоволствие