бой
[bɔj]
бой значение:
1. (пряко) Нанасяне на удари; пердах.
2. (военно дело) Въоръжено стълкновение между враждуващи войски; сражение.
3. (остаряло/диалектно) Ръст, височина на човек.
4. (строителство/битово) Слой боя или мазилка, нанесен еднократно.
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бой
- Род
- мъжки
- Мн. число
- боеве
Примери за използване на бой
(пряко)
- Детето изяде голям бой заради белята.
- Хвърлиха му един хубав бой.
(военно дело)
- Войниците влязоха в ръкопашен бой.
- Боят при Шейново е решаващ за войната.
(остаряло/диалектно)
- Момък от личен род и с висок бой.
- Два боя човек.
(строителство/битово)
- Минахме стената с два боя латекс.
Как се пише бой
Думата се пише с й в края. Множественото число е боеве, бройната форма е два боя.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*bojь
Наследствена дума от праславянски *bojь, свързана с глагола *biti (бия). Сродна с думи в повечето славянски езици (руски: бой, сръбски: бој).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ръкопашен бой
- смъртен бой
- бой на негри в тъмна нощ
Фразеологизми:
- хвърлям бой
- ям бой
- бой до посиняване
- на бой разстояние