мир
[mir]
мир значение:
1. (политика) Състояние на отношения между народи и държави, при което липсват военни действия.
2. (общо) Липса на шум, вълнение или конфликти; спокойствие и тишина.
3. (църковно/архаично) Светът, вселената, хората (като общност).
- Ударение
- мѝр
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мир
- Род
- мъжки
- Мн. число
- мирове (рядко, в знач. светове) / няма (в знач. спокойствие)
Примери за използване на мир
(политика)
- Двете страни подписаха договор за вечен мир.
(общо)
- Искам само малко мир и тишина след работа.
(църковно/архаично)
- Настанало е време разделно за целия мир.
Антоними на мир
Как се пише мир
Думата се пише с и. В стария правопис се е правило разлика между миръ (спокойствие) и міръ (свят), но в съвременния български двете значения се изписват еднакво.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:миръ
От праславянското *mirъ, което обединява две семантични линии: „спокойствие/съгласие“ и „свят/вселена“. Сродна с думи в други индоевропейски езици, означаващи „мил“, „любим“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- световен мир
- душевен мир
- договор за мир
Фразеологизми:
- мир на праха му
- давам мир