Енциклопения на българския език

ръка

[rɐˈka]

ръка значение:

1. (анатомия) Горен крайник на човешкото тяло от рамото до върха на пръстите, или само частта от китката надолу.
2. (преносно) Символ на власт, сила, помощ или влияние.
3. (преносно) Почерк или характерен стил на писане/работа.
Ударение
ръка̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ръ-ка
Род
женски
Мн. число
ръце
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ръка

(анатомия)
  • Той протегна ръка за поздрав.
  • Счупи си лявата ръка при падането.
(преносно)
  • Всичко е в божията ръка.
  • Трябва ни здрава ръка, за да въведе ред.
(преносно)
  • Познах го по ръката – пише много ситно.
  • В тази картина личи ръката на майстора.

Как се пише ръка

Грешни изписвания: рака, ръкъ
Думата се пише с ъ в корена. Множественото число е ръце (исторически рефлекс на старобългарското двойствено число).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:rǫka
От праславянското *rǫka, което има индоевропейски корен, свързан с идеята за събиране или хващане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дясна ръка
  • лека ръка
  • щедра ръка
  • подавам ръка
  • вдигам ръка
Фразеологизми:
  • на бърза ръка
  • с лека ръка
  • от първа ръка
  • мия си ръцете
  • ръка за ръка
  • с вързани ръце

Популярни търсения и запитвания за ръка