битка
[ˈbitkɐ]
битка значение:
1. (военно дело) Голямо въоръжено стълкновение между враждуващи войски; сражение.
2. (преносно) Упорита борба или усилие за постигане на някаква цел или преодоляване на нещо.
- Ударение
- би'тка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бит-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- битки
Примери за използване на битка
(военно дело)
- Битката при Ахелой е една от най-значимите в българската история.
- Загубихме битката, но не и войната.
(преносно)
- Тя води дълга битка с тежката болест.
- Предизборната битка навлиза в решителна фаза.
Синоними на битка
- сражение, бой, стълкновение, сеч, борба, надпревара, двубой
Как се пише битка
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бити (бия)
Произлиза от глагола 'бия' (удрям, сражавам се) + наставката '-ка'. Сродна с думи в други славянски езици (руски: битва).
Употреба
Чести словосъчетания:
- решителна битка
- кървава битка
- вътрешна битка
- съдебна битка