Енциклопения на българския език

сражение

[sra.ˈʒɛ.ni.ɛ]

сражение значение:

1. (военно дело) Въоръжен сблъсък между враждуващи войски; бойни действия с участието на големи военни части.
Ударение
сражѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сра-же-ни-е
Род
среден
Мн. число
сражения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сражение

(военно дело)
  • Генералът заповяда настъпление и скоро започна тежко сражение.
  • По време на сражението бяха използвани артилерия и авиация.

Синоними на сражение

Антоними на сражение

Как се пише сражение

Грешни изписвания: сръжение, сраженйе
Думата се пише с а в корена (сражение), сродно със сразявам.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:сражение
От глагола 'сразя' (да поваля, да победя), който има старобългарски корени, но формата е повлияна от руската лексика (сражать).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кръвопролитно сражение
  • морско сражение
  • решително сражение
Фразеологизми:
  • падам в сражение