снага
[snaˈɡa]
- Ударение
- снага̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сна-га
- Род
- женски
- Мн. число
- снаги
Как се пише снага
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:снага
Произлиза от праславянската форма *snaga, означаваща първоначално „сила“, „мощ“ (значение, запазено в някои диалекти и сродни славянски езици). В съвременния български език значението се е специализирало към „тяло“, „корпус“, „фигура“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стройна снага
- тънка снага
- мощна снага
- гъвкава снага