побой
[poˈbɔj]
побой значение:
1. (пряко) Нанасяне на удари върху човек или животно; физическо насилие, причиняващо болка и телесни повреди.
- Ударение
- побо̀й
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-бой
- Род
- мъжки
- Мн. число
- побоища (колективнo) / побои (мн.ч.)
Примери за използване на побой
(пряко)
- Жертвата е била подложена на жесток побой от неизвестни извършители.
- Побоят е тежко престъпление срещу личността.
Как се пише побой
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*bojь
Образувана от префикса 'по-' и корена 'бой' (бия). Сродна със старобългарската дума 'бите' и общославянския корен за удряне и битка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нанасям побой
- жесток побой
- следи от побой