височина
[visotʃiˈna]
височина значение:
1. (пряко) Разстоянието от основата до върха на нещо или от морското равнище до дадена точка; вертикален размер.
2. (география) Място, което се намира по-високо от околната равнина; хълм, възвишение.
3. (геометрия) Перпендикулярната отсечка, спусната от връх на геометрична фигура към срещуположната страна (основата) или към равнината на основата.
4. (музика) Качество на звука, определено от честотата на трептене на звуковите вълни.
- Ударение
- височинà
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ви-со-чи-на
- Род
- женски
- Мн. число
- височини
Примери за използване на височина
(пряко)
- Сградата достига височина от 50 метра.
- Самолетът лети на голяма височина.
(география)
- Войниците превзеха стратегическата височина.
(геометрия)
- Лицето на триъгълника е равно на половината от произведението на страната и височината към нея.
(музика)
- Тя пееше с невероятна височина и чистота на тона.
Синоними на височина
Как се пише височина
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:висок
Производна дума от прилагателното „висок“, което има праславянски произход (*vysokъ). Наставката -ина се използва за образуване на абстрактни съществителни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- надморска височина
- набирам височина
- губя височина
- височина на звука
Фразеологизми:
- на височината на положението съм