блясък
[ˈblʲasək]
блясък значение:
1. (пряко) Силна, ярка светлина, която се излъчва от светещо тяло или се отразява от гладка повърхност.
2. (преносно) Великолепие, разкош, външна представителност, която прави силно впечатление.
3. (преносно) Живот, изразителност (обикновено за очи или поглед).
- Ударение
- бля̀сък
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бля-сък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- блясъци
Примери за използване на блясък
(пряко)
- Слънчевият блясък ме заслепи.
- Диамантът имаше невероятен блясък.
(преносно)
- Тържеството премина с много блясък и пищност.
- Тя загуби предишния си блясък в обществото.
(преносно)
- В очите му се появи особен блясък.
- Умът му имаше блясък и острота.
Синоними на блясък
Антоними на блясък
Как се пише блясък
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блѧсък
От праславянски *blęskъ, сродно с 'блестя', 'бликам'. Свързано е с индоевропейски корени за светлина и бял цвят.
Употреба
Чести словосъчетания:
- метален блясък
- мазен блясък
- жизнен блясък
- със замах и блясък