Енциклопения на българския език

величие

[vɛˈlit͡ʃiɛ]
Ударение
велѝчие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ве-ли-чи-е
Род
среден
Мн. число
величия
Докладвай грешка в описанието

Как се пише величие

Грешни изписвания: величйе, велйчие

Завършва на -ие, характерно окончание за съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:величьѥ
Производна от старобългарското прилагателно 'великъ' (голям, значим).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мания за величие
  • природно величие
  • историческо величие