Енциклопения на българския език

нищета

[niʃtɛˈta]

нищета значение:

1. (социология) Състояние на крайна бедност; липса на средства за нормално съществуване.
2. (преносно) Липса на духовно съдържание, идеи или култура; убогост.
Ударение
нищета̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ни-ще-та
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нищета

(социология)
  • Семейството живееше в пълна нищета.
  • Войната доведе до глад и нищета в региона.
(преносно)
  • Книгата разкриваше духовната нищета на съвременното общество.
  • Творческа нищета.

Как се пише нищета

Грешни изписвания: нещета, ништета, нйщета
Пише се с и (от 'нищ') и е във втората сричка. Щ = шт.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нищъ
Произлиза от старобългарското прилагателно 'нищъ' (беден, сиромах), с наставка '-ета' за абстрактно съществително.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • крайна нищета
  • духовна нищета
  • тъна в нищета