слава
[ˈslavɐ]
слава значение:
1. (общо) Широка известност, популярност, придобита чрез постижения, талант или героични постъпки.
2. (религия/тържествено) Възхвала, почит, прослава.
- Ударение
- сла'ва
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сла-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- слави
Примери за използване на слава
(общо)
- Писателят се радваше на световна слава.
- Славата го промени и той стана високомерен.
(религия/тържествено)
- Слава на героите, паднали за свободата!
- Слава Богу, всичко свърши добре.
Синоними на слава
Антоними на слава
Как се пише слава
Грешни изписвания: Слъва
Думата се пише така, както се чува. Няма особени правописни трудности.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:slava
Общославянски корен *slava, свързан с глагола *slyti (чувам се, прочувам се). Първоначалното значение е 'мълва', 'слух', което прераства в 'добра мълва'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- минута слава
- световна слава
- бойна слава
- печална слава
Фразеологизми:
- стара слава
- лежа на стари лаври