отражение
[otra'ʒɛniɛ]
отражение значение:
1. (физика) Образ на предмет, получен върху гладка, огледална повърхност.
2. (пряко/преносно) Въздействие, резултат или следствие от някакво действие или събитие.
3. (философия) Всеобщо свойство на материята да възпроизвежда особеностите на въздействащ върху нея обект; основа на теорията на познанието.
- Ударение
- отражѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-ра-же-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- отражения
Примери за използване на отражение
(физика)
- Тя се загледа в отражението си в прозореца.
- Отражението на луната във водата трептеше.
(пряко/преносно)
- Икономическата криза даде своето отражение върху пазара на имоти.
- Начинът му на живот имаше пагубно отражение върху здравето му.
(философия)
- Съзнанието е субективно отражение на обективната реалност.
Синоними на отражение
Антоними на отражение
Как се пише отражение
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отразити
Произлиза от глагола 'отразя' (отразявам), който е калка или заемка със старобългарски корени. 'Раз-' (удрям) + 'от-' (назад), буквално 'връщане на удара' или 'образ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- давам отражение
- огледално отражение
- пряко отражение
- намирам отражение