Енциклопения на българския език

живец

[ʒiˈvɛt͡s]

живец значение:

1. (преносно) Жизнена сила, енергия, ентусиазъм; искра живот.
2. (анатомия/биология (остаряло/специфично)) Чувствителната, жива част на тъкан (напр. на зъб или нокът).
Ударение
живѐц
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
жи-вец
Род
мъжки
Мн. число
живци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на живец

(преносно)
  • В очите му още имаше живец, въпреки болестта.
  • Трябва да вкараме малко живец в тази скучна презентация.
(анатомия/биология (остаряло/специфично))
  • Счупи си нокътя до живец и го боля много.
  • Кариесът е стигнал до живеца на зъба.

Антоними на живец

Как се пише живец

Грешни изписвания: жевец, жйвец
Пише се с 'и' в корена (от 'жив').

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:жив
Произлиза от общославянския корен *živъ (жив) с наставка за умалителност или конкретизация '-ец'. Свързана е с идеята за пулсиращ живот, сърцевина.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • има живец
  • никакъв живец
  • до живец
Фразеологизми:
  • засягам на живец
  • удрям на живец

Популярни търсения и запитвания за живец