сияние
[siˈjaniɛ]
сияние значение:
1. (пряко) Силна, ярка и равномерна светлина, която се излъчва от източник или се отразява.
2. (преносно) Израз на голяма радост, щастие или вътрешна чистота, изписани на човешкото лице.
3. (астрономия / геофизика) Атмосферно оптично явление (напр. полярно сияние).
- Ударение
- сия̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- си-я-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- сияния
Примери за използване на сияние
(пряко)
- Слънчевото сияние заслепи очите им рано сутринта.
- Над града се виждаше сиянието на хилядите улични лампи.
(преносно)
- Лицето ѝ беше озарено от майчинско сияние.
(астрономия / геофизика)
- Тази година северното сияние беше особено активно и видимо от по-южни ширини.
Как се пише сияние
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сиꙗниѥ
Произлиза от старобългарския глагол 'сиꙗти' (свети, блести), с корен сродни на старославянското *sijati.
Употреба
Чести словосъчетания:
- полярно сияние
- северно сияние
- небесно сияние
- ореол от сияние