Енциклопения на българския език

сеч

[sɛt͡ʃ]

сеч значение:

1. (горско стопанство) Действие по изсичане, поваляне на дървета в гора; мястото, където се извършва това.
2. (история) Масово избиване на хора по време на война или бунт; клане.
3. (история) Укрепен военен лагер на запорожките казаци (Запорожка сеч).
Ударение
сѐч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сеч
Род
женски
Мн. число
сечи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сеч

(горско стопанство)
  • Санитарната сеч е необходима за здравето на гората.
  • Незаконната сеч унищожава природата.
(история)
  • След битката настана страшна сеч.
  • Баташката сеч е едно от най-трагичните събития в историята ни.
(история)
  • Казаците се събираха в своята Сеч, за да изберат атаман.

Антоними на сеч

Как се пише сеч

Грешни изписвания: сечт
Думата е от женски род, завършваща на съгласна. Членува се с -та (сечта), но в основна форма няма 'т' на края.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѣчь
От глагола „сека“ (режа). Сродна с други славянски думи със значение на рязане или битка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • санитарна сеч
  • незаконна сеч
  • кървава сеч

Популярни търсения и запитвания за сеч

сеч : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник