двубой
[dvuˈbɔj]
двубой значение:
1. (историческо) Въоръжена борба между двама души по установени правила за защита на честта.
2. (спорт) Среща между двама състезатели или два отбора.
- Ударение
- двубо̀й
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дву-бой
- Род
- мъжки
- Мн. число
- двубои
Примери за използване на двубой
(историческо)
- Пушкин загива в двубой.
- Офицерът го предизвика на двубой.
(спорт)
- Очаква ни оспорван двубой между Левски и ЦСКА.
- Двубоят завърши наравно.
Синоними на двубой
Как се пише двубой
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:две + бой
Съставено от корена на числителното 'две' (дву-) и 'бой'. Вероятно калка на немското 'Zweikampf' или руското 'поединок'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- словесен двубой
- въздушен двубой
- предизвиквам на двубой