Енциклопения на българския език

борба

[borˈba]

борба значение:

1. (спорт) Вид спорт, при който двама състезатели се опитват да повалят противника на земята с помощта на определени хватки.
2. (пряко) Сбиване между двама или повече души; ръкопашен бой.
3. (преносно) Усилена дейност за преодоляване на трудности, за постигане на някаква цел или за защита на интереси.
Ударение
борба̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бор-ба
Род
женски
Мн. число
борби
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на борба

(спорт)
  • Българската школа в борбата свободен стил има дългогодишни традиции.
  • Той тренира класическа борба от петгодишен.
(пряко)
  • В кръчмата избухна яростна борба.
  • Войниците влязоха в ръкопашна борба с врага.
(преносно)
  • Водим непрестанна борба с корупцията.
  • Това е борба за оцеляване в условията на криза.

Как се пише борба

Грешни изписвания: бурба
Думата се пише с 'о' в първата сричка. Проверка не може да се направи чрез ударение, правописът е традиционен и следва етимологията.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:борьба
Произлиза от старобългарския глагол 'брати сѧ' (бия се, сражавам се), който има общославянски корен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • борба за власт
  • борба с престъпността
  • свободна борба
  • класова борба
Фразеологизми:
  • борба за кокал
  • борба с вятърни мелници

Популярни търсения и запитвания за борба