нещастие
[nɛʃˈtastiɛ]
нещастие значение:
1. (пряко) Състояние на крайна тъга, болка, липса на късмет или благополучие.
2. (събитие) Трагично събитие, злополука или бедствие.
- Ударение
- неща̀стие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-щас-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- нещастия
Примери за използване на нещастие
(пряко)
- Тя понесе стоически голямото нещастие, което я сполетя.
- Животът му беше поредица от нещастия и разочарования.
(събитие)
- На пътя е станало тежко нещастие.
- Застраховката покрива щети при нещастие.
Синоними на нещастие
Антоними на нещастие
Как се пише нещастие
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:не + чѧстъ
Образувано от отрицателната частица 'не' и съществителното 'щастие' (от старобългарското *чѧстъ - част, дял, съдба). Първоначалното значение е било 'лоша съдба' или 'липса на добър дял'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голямо нещастие
- тежко нещастие
- поредица от нещастия
- лично нещастие
Фразеологизми:
- другар по нещастие
- за нещастие