сполука
[spoˈluka]
сполука значение:
1. (пряко) Постигане на желания резултат; положителен изход от начинание.
2. (разговорно) Щастие, късмет, добър шанс.
- Ударение
- сполу̀ка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спо-лу-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- сполуки
Примери за използване на сполука
(пряко)
- Пожелавам ти сполука в новото начинание.
- Ловът завърши с пълна сполука.
(разговорно)
- Дано имаш сполука в живота.
Как се пише сполука
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сполуча
Свързано с глагола 'сполуча' (успявам) и корена 'луч' (уцелвам, случвам се), сродно със 'случай' и 'получавам'. Първоначалното значение е свързано с добър случай или попадение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- добра сполука
- наслука и сполука
Фразеологизми:
- на сполука