Енциклопения на българския език

благополучие

[bɫɐgopoˈɫut͡ʃiɛ]

благополучие значение:

1. (общо) Състояние на спокоен, щастлив живот, осигурен с всички материални и духовни блага; просперитет.
Ударение
благополу̀чие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бла-го-по-лу-чи-е
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благополучие

(общо)
  • Те живееха в мир и благополучие.
  • Пожелавам ви здраве и семейно благополучие.

Синоними на благополучие

Антоними на благополучие

Как се пише благополучие

Съставна дума: благо + получие. Пише се слято.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благо + получие
Сложна дума, съставена от 'благо' (добро) и производна на 'получавам' (съдба, случване). Калка на гръцката дума 'eupraxia' или 'eutychia'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • материално благополучие
  • семейно благополучие
  • обществено благополучие