късмет

[kɐsˈmɛt]

късмет значение:

1. (пряко) Щастливо, благоприятно стечение на обстоятелствата; сполука.

2. (преносно) Съдба, орис, предопределение (често в контекста на предсказания).

3. (битово) Малък предмет или листче с пожелание, поставяно в баница или друго печиво.

Ударение: късмѐт
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: къс-мет
Род: мъжки
Мн. число: късмети

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на късмет

(пряко)

Имах голям късмет да намеря последното свободно място.
Всичко е въпрос на късмет в тази игра.

(преносно)

Така му е бил написан късметът.
Бабата му хвърли боб, за да види късмета му.

(битово)

Падна ми се парата от късметите в баницата.

Синоними на късмет

шанс, сполука, успех, случка, съдба, орис, участ

Антоними на късмет

малшанс, карък, несполука

Как се пише късмет

Грешни изписвания: късмед, касмет

Думата се пише с т в края. Проверката се прави чрез формата за членуване или множествено число: късмета, късмети.

Етимология

Произход:Турски

Оригинална дума:kısmet

Заета от турската дума 'kısmet', която произлиза от арабската 'qisma' (قِسْمَة) – делене, дял, съдба. В българския език навлиза по време на османското владичество.

Употреба

Чести словосъчетания:

лош късмет
див късмет
вадя късмет
на късмет

Фразеологизми:

роден под щастлива звезда
късметът ми работи