Енциклопения на българския език

знамение

[znaˈmɛniɛ]
Ударение
знамѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зна-ме-ни-е
Род
среден
Мн. число
знамения
Докладвай грешка в описанието

Как се пише знамение

Грешни изписвания: знаменя, знаменйе, знъмение
Завършва на -ие, което е типично окончание за съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:знамение
От старобългарски знамение. Сродна с глагола „знам“ и съществителното „знак“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лошо знамение
  • небесно знамение
  • Божие знамение