Енциклопения на българския език

шедьовър

[ʃeˈdʲɔvɐr]

шедьовър значение:

1. (изкуство) Върховно постижение в изкуството, занаятите или литературата; произведение с непреходна стойност.
Ударение
шедьо̀вър
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ше-дьо-вър
Род
мъжки
Мн. число
шедьоври
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на шедьовър

(изкуство)
  • Мона Лиза е признат шедьовър на ренесансовото изкуство.
  • Романът е истински шедьовър на съвременната проза.

Антоними на шедьовър

Как се пише шедьовър

Пише се с ьо за отбелязване на мекостта след д. Има променливо ъ (изпада в мн.ч. -> шедьоври).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:chef-d'œuvre
Буквален превод 'главно произведение' (chef - глава, œuvre - работа/произведение). Влязло в българския чрез фонетична транскрипция на френското произношение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • литературен шедьовър
  • архитектурен шедьовър
  • създавам шедьовър