Енциклопения на българския език

цъфтеж

[tsɐfˈtɛʃ]

цъфтеж значение:

1. (Ботаника) Физиологичен процес при растенията, при който се разтварят цветовете; времето, през което растението има цветове.
2. (Преносно) Период на най-високо развитие, подем, разцвет (на култура, икономика, личност).
3. (Екология / Хидробиология) Масово намножаване на микроскопични водорасли във воден басейн, водещо до оцветяване на водата.
Ударение
цъфте'ж
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
цъф-теж
Род
мъжки
Мн. число
цъфтежи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цъфтеж

(Ботаника)
  • Пролетният цъфтеж на овошките беше обилен тази година.
(Преносно)
  • Златният век е време на невиждан културен цъфтеж.
(Екология / Хидробиология)
  • Цъфтежът на планктона предизвика измиране на рибата поради липса на кислород.

Синоними на цъфтеж

Как се пише цъфтеж

Грешни изписвания: цъвтеж, цъфтеш
Пише се с ф (от цъфтя), въпреки че сродната дума е цвят (където е 'в'). Причината е в историческото обеззвучаване в глаголната форма. Накрая се пише ж, което се проверява с формата за мн.ч. (цъфтежи).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цвѣтъ -> цъвтѣти
Произлиза от глагола „цъфтя“, който е производен на старобългарския корен за „цвят“. Наставката „-еж“ образува съществителни, означаващи процес или състояние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълен цъфтеж
  • обилен цъфтеж
  • цъфтеж на водата

Популярни търсения и запитвания за цъфтеж

цъфтеж : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник